Растеше малко, палаво дете,
в мечти, в стремежи - всеки ден,
но мрак засенчи слънчевото му лице,
угасна детската усмивка в тъмен плен.
Дори сега във празничната нощ,
тя няма да се върне озарена,
Господи, нима аз нямам мощ,
да светне тя отново вдъхновена.
Стоя и мъката в душата ми нараства
разплакано да гледам тъжното дете,
под удари на хиляди злини, коварства,
познах се в тъжните очи на плачещо момче.
Във Коледната нощ душата му нададе вик,
в прозорчета блещукащи мечтае,
да грабне зрънце щастие за миг,
където топлината на дома витае!
И в неговата зима до него на земята аз седя,
сам бранейки го със душа от хорския разврат,
и в Коледната нощ с усмивка ще заспя,
дарих на туй момче обяд!
© Андриан Георгиев All rights reserved.