Theblackbird (Белослава Танчева) Theblackbird (Белослава Танчева)
4 25
9.05.2017 г., 23:20

Дете

1.3K 2 6

Докато гледах горе към небето,
си спомних за детето.

 

Което беше пълно с безгрижни дни
и обичаше дългите игри.

 

Беше малко, шавливо 
и много щастливо.

 

Но то превърна се в скучната мома,

която вече няма време за дома.

 

Липсва ми това дете,

което винаги с надежда се визираше в синьото небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белослава Танчева Всички права запазени

Моля ви пишете коментари, за да разбера дали ставам!! Влагам много старание и сърце в моите творби, но много се притеснявам да ги пращам поради това, че не мога да преценя дали изобщо са хубави. Аз още съм неопитна, но все пак...

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Theblackbird (Белослава Танчева)
    Theblackbird (Белослава Танчева)
    Много благодаря за милите думи!!!Ще пиша със сигурност!!!!
  • Papalisimo (Давид Иванов)
    Papalisimo (Давид Иванов)
    Хубав стих, Белослава! Не си мисли, че не можеш да пишеш, а напротив освободи душата си и нека чуството те завладее Още повече всяка творба минава през редактор и щом е публикувана значи няма от какво да се притесняваш. Пиши!
  • Theblackbird (Белослава Танчева)
    Theblackbird (Белослава Танчева)
    Благодаря за окуражаващите думи!!!
  • АлексейорданоВ (Алекс)
    АлексейорданоВ (Алекс)
    *****
    Смело продължавай напред!
    Не се впечатлявай от броя харесвания и поставени звездички... това е субективно! След като писането ти доставя удоволствие, пиши. С писането идва и опита, не се притеснявай и не спирай! Всеки от нас е уникален сам по себе си. СТАВАШ!
  • Theblackbird (Белослава Танчева)
    Theblackbird (Белослава Танчева)
    Не..Аз съм на 15.Пиша за една голяма жена, която​ си спомня за старите детски дни,а сега е голяма и вече няма време за това.Съжалявам.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0