9 may 2017, 23:20

Дете

  Poesía » Otra
1.3K 2 6

Докато гледах горе към небето,
си спомних за детето.

 

Което беше пълно с безгрижни дни
и обичаше дългите игри.

 

Беше малко, шавливо 
и много щастливо.

 

Но то превърна се в скучната мома,

която вече няма време за дома.

 

Липсва ми това дете,

което винаги с надежда се визираше в синьото небе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белослава Танчева Todos los derechos reservados

Моля ви пишете коментари, за да разбера дали ставам!! Влагам много старание и сърце в моите творби, но много се притеснявам да ги пращам поради това, че не мога да преценя дали изобщо са хубави. Аз още съм неопитна, но все пак...

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря за милите думи!!!Ще пиша със сигурност!!!!
  • Хубав стих, Белослава! Не си мисли, че не можеш да пишеш, а напротив освободи душата си и нека чуството те завладее Още повече всяка творба минава през редактор и щом е публикувана значи няма от какво да се притесняваш. Пиши!
  • Благодаря за окуражаващите думи!!!
  • *****
    Смело продължавай напред!
    Не се впечатлявай от броя харесвания и поставени звездички... това е субективно! След като писането ти доставя удоволствие, пиши. С писането идва и опита, не се притеснявай и не спирай! Всеки от нас е уникален сам по себе си. СТАВАШ!
  • Не..Аз съм на 15.Пиша за една голяма жена, която​ си спомня за старите детски дни,а сега е голяма и вече няма време за това.Съжалявам.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...