Докато гледах горе към небето,
си спомних за детето.
Което беше пълно с безгрижни дни
и обичаше дългите игри.
Беше малко, шавливо
и много щастливо.
Но то превърна се в скучната мома,
която вече няма време за дома.
Липсва ми това дете,
което винаги с надежда се визираше в синьото небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Моля ви пишете коментари, за да разбера дали ставам!! Влагам много старание и сърце в моите творби, но много се притеснявам да ги пращам поради това, че не мога да преценя дали изобщо са хубави. Аз още съм неопитна, но все пак...