Дете на светлината

25.07.2018 г., 0:02 ч.

Поезия

905 0 2

В очите ми гори светлината омайна,

а душата ми е в плен на Пролетта,

сърцето ми е като мина златна

на простор, висини и красота.

Аз целият съм дете на Светлината,

дете на небосклона бляскав, светлосин,

моята усмивка е плод на чистотата,

а радостта ми идва от извор пъстросин.

Говоря с птиците, цветята, дървесата,

обиквам хората със златните сърца,

летя кат щъркелите бели над блатата

и приемам святите зрънца на Любовта.

Радвам се, когато под липите златолистни

Божествений нектар се влива в човешките души,

наслаждавам се на красоти искрящи,

що Бог създал е по свежи планини.

Грея аз със слънцето блестящо,

благославям тази свята земна шир

и се моля Богу искрено и ясно:

Нека тя пребъде, нека има вечен мир!

Петър Главеев

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

svetlitschka (СК)

2018-07-25T11:00:51+03:00

Нека!
LiaNik (И.К.)

2018-07-25T07:55:15+03:00

Позитивно е, а това е топлещо чувство.Благодаря!