Дете на светлината
В очите ми гори светлината омайна,
а душата ми е в плен на Пролетта,
сърцето ми е като мина златна
на простор, висини и красота.
Аз целият съм дете на Светлината,
дете на небосклона бляскав, светлосин,
моята усмивка е плод на чистотата,
а радостта ми идва от извор пъстросин.
Говоря с птиците, цветята, дървесата,
обиквам хората със златните сърца,
летя кат щъркелите бели над блатата
и приемам святите зрънца на Любовта.
Радвам се, когато под липите златолистни
Божествений нектар се влива в човешките души,
наслаждавам се на красоти искрящи,
що Бог създал е по свежи планини.
Грея аз със слънцето блестящо,
благославям тази свята земна шир
и се моля Богу искрено и ясно:
Нека тя пребъде, нека има вечен мир!
© Петър Главеев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нека!
-
Позитивно е, а това е топлещо чувство.Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
