Детективка
Да ви кажа, моя Петко
нещо взе да ма съмнява -
кръшка нейде всеки петък,
нелегално закъснява.
Мисла как да го подметна:
сигур има авантюрка
с някоя мома кокетна
или пък с шавлива булка.
И комшийката припира
все за него да подпита.
Сигур нещо подозира
и ни гледа срамотите!
Ужас! За резил ша стана -
Петко май рога ми сложи!
Ама как да го подхвана,
много да ни са изложа...
И си викам - ша съм кротка,
не като една ревнивка,
а коварна като котка
и...ша стана детективка!
И наострих слух, чевръсто
да го чуя кат изкръшка,
по тарлъци и на пръсти
да го проследя от вкъщи
и да видя кви ги върши,
та доволно са хихитка,
/а еднаж дойде откършил
и закичен даже с китка!/
Опа! Ей, бравата щракна,
като призрак са изнесе.
Грабнах тутакси черпака
и след него са понесох.
Гледам - към мазата слиза,
явно там му е вертепа,
па и сложил бяла риза!
Ах, с черпака ша го трепа!
Зад вратата са запецнах -
чакам и ухо залепям.
Чувам подир малко - смей са,
че и нещо бръщолеви.
Гиди ти, мискинин неден,
сякаш ма понесе вятър
и с черпак въоръжена
с боен вик разбих вратата
и влетях като фъртуна,
рошава и необута:
А пък Петко са целувал
със ракията си люта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
