Детето, безутешното погали....И полетя.
Понякога детето в мен ви дразни,
измислици в очите му блестят.
Жената мъдро слага в папка "разни".
От приказки очите я болят.
Понякога детето в мене плаче,
помамено от лъскав станиол.
Жената знае как боли обаче.
Спестява си пореден зъбобол.
Участник в режисирани скандали,
пое на рамо своя кръстопът.
Детето, безутешното погали.
И полетя. Жените не летят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
