Детето, безутешното погали....И полетя.
Понякога детето в мен ви дразни,
измислици в очите му блестят.
Жената мъдро слага в папка "разни".
От приказки очите я болят.
Понякога детето в мене плаче,
помамено от лъскав станиол.
Жената знае как боли обаче.
Спестява си пореден зъбобол.
Участник в режисирани скандали,
пое на рамо своя кръстопът.
Детето, безутешното погали.
И полетя. Жените не летят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
