Детето до мен
Детето до мен
Мое малко и ведро, и силно момче,
моя радост и моя безкрайна победа -
огласяваш деня ми със звън на звънче,
всеки сън посвещавам на тебе.
Всеки ден побеждаваме, сладко дете,
всяка трудност отместваме леко -
и със своите крехки момчешки ръце
заличаваш във мен страховете.
Във тъгата си тебе прегръщам, дете,
все до тебе се гушвам сломена -
подаряваш ми китка лазурно небе
и намяташ ми дреха, от утеха скроена.
Ще достигнем отвъд, мое малко момче,
там, където се сливат посоките -
здраво стиснали своите верни ръце,
път утъпкали с нозете си, босите.
На последната спирка ще се спрем, сине мой,
да заплачем със горест ненужна -
ти ще тръгнеш по дългия път, на герой,
аз ще чакам по майчински тъжна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
