8.11.2011 г., 23:28 ч.

Детето до мен 

  Поезия » Друга
948 1 9

Детето до мен

 

Мое малко и ведро, и силно момче,

моя радост и моя безкрайна победа -

огласяваш деня ми със звън на звънче,

всеки сън посвещавам на тебе.

Всеки ден побеждаваме, сладко дете,

всяка трудност  отместваме леко -

и със своите крехки момчешки ръце

заличаваш във мен страховете.

Във тъгата си тебе прегръщам, дете,

все до тебе се гушвам сломена -

подаряваш ми китка лазурно небе

и намяташ ми дреха, от утеха скроена.

Ще достигнем отвъд, мое малко момче,

там, където се сливат посоките -

здраво стиснали своите верни ръце,

път утъпкали с нозете си, босите.

На последната спирка ще се спрем, сине мой,

да заплачем със горест ненужна -

ти ще тръгнеш по дългия път, на герой,

аз ще чакам по майчински тъжна.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??