Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18107
26.11.2021 г., 19:50 ч.

Детето копеле на този град 

  Поезия » Строги форми
353 2 4

И тази вечер горко заридал
дъждът разкъсва облачната риза,
объркано и безутешно влиза,
той в първия попаднал му локал.

 

По шлифер на самотник засиял,
душата си за близост той хариза,
една душа, една съдбовна миза
ва банк. Дори да бъде пак печал,

 

което утре пак ще му остане
и ще потръпва в утринния хлад,
с ръцете в джоба. И душата в рани.

 

Самотникът во веки неразбран е,
детето копеле на този град.
Дъждът към него като прикован е.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??