15.10.2022 г., 7:42 ч.

Детето на прочетените книги 

  Поезия
531 10 15

... не станах учен с умните глави, растях из Чичо-Томови колиби,

пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,

търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,

сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,

из прериите заедно с Майн Рид преследвах хергелета от мустанги,

и с Фариа – да къртя, бях навит на Монте Кристо тежките му пранги,

с Джек Лондон, същи Първобитен звяр, боксирах се със късата си сянка,

 

и днес, макар тъй уморен и стар, съм още влюбен в Малката стопанка,

изглежда, мама с книга ме роди, светът край мен не спира да се чуди? –

цял ден – във океанските води! – със Ихтиандър вадим изумруди,

с Том Сойер и със Хъкълбери Фин посичахме обноски и забрани,

едно разбрах под небосвода син! – душата ми от книгата се храни,

и моят ден към залеза върви – една прекрасна слънчева корида! –

не станах учен с умните глави, но – чист като дете! – ще си отида.

© Валери Станков Всички права запазени

Произведението е включено в:
Такива сме, четяхме до зори. Далеч от фалша, злобата и кича,
и сигурна съм, и до днес дори, с луничките на Пипи аз приличам.
И с Карлсон политах неведнъж, деляхме си усмивки и бонбони,
Али баба - брадат и страшен мъж, с четиресет разбойници ме гони.
И Питър Пан ми беше като брат, и Тамбукту ми беше ...
  339  12 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??