Детето на прочетените книги
... не станах учен с умните глави, растях из Чичо-Томови колиби,
пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,
търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,
сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,
из прериите заедно с Майн Рид преследвах хергелета от мустанги,
и с Фариа – да къртя, бях навит на Монте Кристо тежките му пранги,
с Джек Лондон, същи Първобитен звяр, боксирах се със късата си сянка,
и днес, макар тъй уморен и стар, съм още влюбен в Малката стопанка,
изглежда, мама с книга ме роди, светът край мен не спира да се чуди? –
цял ден – във океанските води! – със Ихтиандър вадим изумруди,
с Том Сойер и със Хъкълбери Фин посичахме обноски и забрани,
едно разбрах под небосвода син! – душата ми от книгата се храни,
и моят ден към залеза върви – една прекрасна слънчева корида! –
не станах учен с умните глави, но – чист като дете! – ще си отида.
© Валери Станков All rights reserved.
