Детето в мен
Детството в дрешките стари,
плахо наднича зад ъгъла...
Скочило всички дувари,
минало много по пътя си.
Милото, тихичко крие се
в нежните бръчки в очите.
Сълзите често ми трие...
Гледа с надежда звездите.
С крачета в дъждовните локви,
виновно - смутено намига...
Миг - сухо, отново се мокри,
с ръчички дъгите достига...
Детето във мен се усмихва
с изцапани с ягоди устни.
Кротко и вече утихнало,
но още с дяволи в пръстите.
Детството - с лакти разбити,
разрошено - мило бърбори.
Кротко, но все по-уверено,
иска със мене да спори...
Отрича, че аз съм пораснала.
Засмива се, щом се намръщя.
За него, мъничето, ясно е -
към себе си все ще се връщам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дениса Деливерска Всички права запазени
