31.08.2008 г., 10:03

Детето в мен

896 0 5



Навярно в очите му изглеждам жалка,
като дете сред тези огромни тълпи.
НЕ! - просто по душа все още съм малка
и трябва да се научи да ме търпи.

С пролетта ще порасна аз като цвете
само поете ме със  смях и мечти
и няма да съм вече малкото дете
ще бъда голяма - ще видиш, ще си проличи.

Но вечно ще пазя в себе си детето,
ще го викам, когато съм тъжна,
без да питам дали ви харесва,
аз ще бъда дете - да бъда голяма ми омръзна.

13:32
30.06.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С теб съм!И на мен ми омръзна!
  • Но вечно ще пазя в себе си детето,
    ще го викам, когато съм тъжна,
    без да питам дали ви харесва,
    аз ще бъда дете - да бъда голяма ми омръзна.

    Детството е най-голямото богатство...
    Поздравления!
  • А все си мислех, че децата са тези, които се учат...
  • опазиш ли детето в теб имаш всичко!!!
    поздрави от вълчан!!!
  • Хубав стих, искрен!
    Само оправи вторият ред на вторият куплет!
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....