В очите на младо момиче
проблясват две кристални сълзи,
изведнъж потичат
по две розови страни.
Защо плачеш, мило момиче?
Не виждаш ли своята красота?
Нима не са те оценили?
И какво от това?
Ти си само четиринайсетгодишна,
да, това е твоята първа любов,
но вярвай ми, мило момиче,
не си заслужава...
това е само детска любов.
Има неща, за които се плаче,
но любовта не е от тях
за нея, момиче, не се плаче,
тя винаги мила е вътре в нас.
© Александрина Василева Всички права запазени