В очите на младо момиче
проблясват две кристални сълзи,
изведнъж потичат
по две розови страни.
Защо плачеш, мило момиче?
Не виждаш ли своята красота?
Нима не са те оценили?
И какво от това?
Ти си само четиринайсетгодишна,
да, това е твоята първа любов,
но вярвай ми, мило момиче,
не си заслужава...
това е само детска любов.
Има неща, за които се плаче,
но любовта не е от тях
за нея, момиче, не се плаче,
тя винаги мила е вътре в нас.
© Александрина Василева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
