M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
30.10.2024 г., 8:04 ч.  

Детска приказка 

  Поезия » За деца
180 8 23

По пътечката позната

Зайо весело подскача,

остро камъче в тревата

разплака малкото юначе.

 

Къде е мама да ме носи,

колко страшно ме боли,

щом целуне лапи боси

и болката ще укроти.

 

Ала срещна баба Меца

 и ето сякаш изведнъж,

болката изчезна вече

шмугна се във зряла ръж.

 

Озова се до гнездото

на малка птичка чучулига,

крила разпери тя с охота

на Зайо весело намига.

 

Скучно ми е Зайо, виж,

хайде с теб да си играем,

без приятели светът е сив

можем даже да мечтаем.

 

Протегна лапичките бели

достоен бе за кавалер,

житен клас откъсна смело

каза усмихнато – здравей!

 

 

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??