Детска приказка
По пътечката позната
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи,
колко страшно ме боли,
щом целуне лапи боси
и болката ще укроти.
Ала срещна баба Меца
и ето сякаш изведнъж,
болката изчезна вече
шмугна се във зряла ръж.
Озова се до гнездото
на малка птичка чучулига,
крила разпери тя с охота
на Зайо весело намига.
Скучно ми е Зайо, виж,
хайде с теб да си играем,
без приятели светът е сив
можем даже да мечтаем.
Протегна лапичките бели
достоен бе за кавалер,
житен клас откъсна смело
каза усмихнато – здравей!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
