M1234567891 (Миночка Митева)
435 13205
30 окт. 2024 г., 08:04  

Детска приказка 

  Поэзия » Для детей
223 9 25

По пътечката позната

Зайо весело подскача,

остро камъче в тревата

разплака малкото юначе.

 

Къде е мама да ме носи,

колко страшно ме боли,

щом целуне лапи боси

и болката ще укроти.

 

Ала срещна баба Меца

 и ето сякаш изведнъж,

болката изчезна вече

шмугна се във зряла ръж.

 

Озова се до гнездото

на малка птичка чучулига,

крила разпери тя с охота

на Зайо весело намига.

 

Скучно ми е Зайо, виж,

хайде с теб да си играем,

без приятели светът е сив

можем даже да мечтаем.

 

Протегна лапичките бели

достоен бе за кавалер,

житен клас откъсна смело

каза усмихнато – здравей!

 

 

 

 

 

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??