Oct 30, 2024, 8:04 AM  

Детска приказка 

  Poetry » For kids
144 8 21

По пътечката позната

Зайо весело подскача,

остро камъче в тревата

разплака малкото юначе.

 

Къде е мама да ме носи,

колко страшно ме боли,

щом целуне лапи боси

и болката ще укроти.

 

Ала срещна баба Меца

 и ето сякаш изведнъж,

болката изчезна вече

шмугна се във зряла ръж.

 

Озова се до гнездото

на малка птичка чучулига,

крила разпери тя с охота

на Зайо весело намига.

 

Скучно ми е Зайо, виж,

хайде с теб да си играем,

без приятели светът е сив

можем даже да мечтаем.

 

Протегна лапичките бели

достоен бе за кавалер,

житен клас откъсна смело

каза усмихнато – здравей!

 

 

 

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??