Тайно загръща топло одеяло

отминалото време със старите игри,

като щъркел времето е отлетяло,

сменили са дрехите си много зори.

Пеперудите пърхат в спомени размити -

на фокус ги хващам едва,

ех, свободата зад клетка гори те,

затворена чакаш я, да!

Но детството скромно изчезва

да търси нов господар

и вълните в пясък извезват

скръбта по далечен другар.

Във вехта жилетка облизва се стара,

прекършена, слаба жена,

стои на последната слънчева гара

и сбогом си взема със света.

Кога беше малко момиче

и тичаше с боси крака,

кога набра първото кокиче,

кога пресъхна твоята река?!

Ухание нежно, напомнящо вятър,

завихри се с огнена жар.

Да можех да върна първото лято

във двора вековен и стар!

И помня все още малката люлка

и онзи храст от чемшир,

о, детство, почакай ме малко,

върни ме във своя свят мир!

Днес къщата там нейде на село

протяга към мене ръце,

а аз крача в света неумело

с повехнало, празно сърце.

Не мога да върна времето старо,

не мога да тичам както преди...

Някой ти дава младостта даром,

но после си плащаш, уви!

Ти помниш квартала, децата,

спомняш си всичко, нали?

Как площадката беше като гората,

а улиците - цял лабиринт!

Дървото, протегнало длани

от зелени и крехки листа,

те приканваше с думи подбрани

да погледнеш отгоре света.

Да, нямаше строги канони

и нямаше черен и бял,

днес дървото листата си рони,

а ти се чувстваш тъй престарял...

Детето във тебе някъде броди

и прежда плете от сълзи,

а дните се нижат тъй сродни,

ежедневието като охлюв към тебе пълзи.

Във минало време сричам до днес,

отломки от "някога" събирам в дъжда,

сънят ми в молитва заспива нощес

да види във багри отново света!