14.11.2006 г., 10:32

Детство

1.5K 0 7
Ако можех да докосна звездите,
щях да имам целия свят.
Ако можех да върна игрите,
да запълвам рисунките с цвят.

Ако можех куклите с любов да подреждам
и с мама и татко да си правя шеги.
Ако можех и всичко до смях да довеждам,
да са изпълнени с приказки моите дни.

Но не мога да върна детството свое
и да живея живота изпълнен с разкош.
Не мога да не изпитвам страх от завоя,
както изпитвах от рицаря лош.

Да се скрия зад скрина, когато боли ме,
вече не мога, тъй, скришом да плача!
Да преживея тъгата, че всичко отмина
не мога, сама съм, треперя във здрача!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...