14 нояб. 2006 г., 10:32

Детство

1.5K 0 7
Ако можех да докосна звездите,
щях да имам целия свят.
Ако можех да върна игрите,
да запълвам рисунките с цвят.

Ако можех куклите с любов да подреждам
и с мама и татко да си правя шеги.
Ако можех и всичко до смях да довеждам,
да са изпълнени с приказки моите дни.

Но не мога да върна детството свое
и да живея живота изпълнен с разкош.
Не мога да не изпитвам страх от завоя,
както изпитвах от рицаря лош.

Да се скрия зад скрина, когато боли ме,
вече не мога, тъй, скришом да плача!
Да преживея тъгата, че всичко отмина
не мога, сама съм, треперя във здрача!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...