Nov 14, 2006, 10:32 AM

Детство

  Poetry
1.5K 0 7
Ако можех да докосна звездите,
щях да имам целия свят.
Ако можех да върна игрите,
да запълвам рисунките с цвят.

Ако можех куклите с любов да подреждам
и с мама и татко да си правя шеги.
Ако можех и всичко до смях да довеждам,
да са изпълнени с приказки моите дни.

Но не мога да върна детството свое
и да живея живота изпълнен с разкош.
Не мога да не изпитвам страх от завоя,
както изпитвах от рицаря лош.

Да се скрия зад скрина, когато боли ме,
вече не мога, тъй, скришом да плача!
Да преживея тъгата, че всичко отмина
не мога, сама съм, треперя във здрача!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...