23.02.2008 г., 16:05 ч.

Детство мое 

  Поезия » За деца
728 0 4

В този късен час
плаче един детски глас.
С очи насълзени
и с ръце, посинени
от нечий хвърлен бой,
страда детската душа.

За една прегръдка,
тъй човешка, мечтае
човешкото сърце...

В светлата зора
един цветен стрък
зарадва невиното личице.
Но усмивката красива,
тъй бързо си отива...


 

П. п: Това е нещо като разказ за детството ми...

© Вили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??