Детство мое
В този късен час
плаче един детски глас.
С очи насълзени
и с ръце, посинени
от нечий хвърлен бой,
страда детската душа.
За една прегръдка,
тъй човешка, мечтае
човешкото сърце...
В светлата зора
един цветен стрък
зарадва невиното личице.
Но усмивката красива,
тъй бързо си отива...
П. п: Това е нещо като разказ за детството ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
