Детството
Детството
Което ми даде
Мълчи като нощна пеперуда
По тъмните ъгли на стаята ми
Откраднаха го
Някои от моите приятели
Един ден след като разбиха вратата и влязоха
Аз стоях и ги гледах
Как се смеят
И пикаят върху мен
Бавно подадох ръката си
Без да имаше кой да я вземе
И тогава
Мисля
Полудях
Или нещо се случи в мене
Нещо се откърти и падна по средата на магистралата
В платното за обратно движение
И аз бях там
И го блъснах челно
И се счупих
Пръснах се
И се разнесох
С вятъра над морето...
(Морето
Откога не съм стъпвал с босите си крака
В соленото ти вълшебство)
... превърнах се в различни
Отломки от спомени за...
Детството
Което ми даде
Мълчи като призрак
И гледа празно
Вече се движа само по тротоарите
Бавно
За никъде не бързам
Но няма да го върна
Откраднатото
Защото те започнаха един по един да падат
И ги погребаха пияни
А аз тука си гледам живота
И се гледам в огледалото
И през прозореца гледам даже
Когато ме е страх да изляза
И ти си една от тях
От многото
Дето си мислеха че ми дават
А крадяха
От мен
И не защото им трябваше...
Не защото нямаха
Мълчиш ли сега и ти
Като...
Нощна пеперуда по тъмните ъгли на стаята си
Мълчиш ли сега
И тъжно ли ти е
Да ме нямаш
Защото ме разграбиха
Ей така...
За нищо
Обичах да давам
Мълчиш ли сега
Криеш ли се
Бягаш ли
* * *
Един ми каза преди много години
Че дори и струните на китарата ми да са направени
От кожата на Воев
От мен музикант няма да стане
Ако не мога в себе си да свиря
И аз му повярвах
Сега съм художник
И се губя в платната си
08 декември 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
