23.11.2008 г., 8:50

Детството

935 0 4

ДЕТСТВОТО

 


Живота с децата изживяваме по детски.
Приемаме в сърцата техните мечти.
Отваряме душата си за нашто детство,
за миналото що ли рониме сълзи.
Понякога държим се ний по детски,
ревниво гледаме на техните игри.
Увлечени от бурното ни ежедневие,
не виждаме в техните сърца сълзи.
Въпроси често неудобни ни задават,
причина търсим отговор да не дадем.
Убягват бързо те от нашите обятия.

По пътя наш не ще ги поведем.
По нови пътища вървят те днеска,
те искат тях да разберем.
Не - това не е гротеска,
любов в душите нека им дадем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...