Nov 23, 2008, 8:50 AM

Детството

  Poetry » Civic
933 0 4

ДЕТСТВОТО

 


Живота с децата изживяваме по детски.
Приемаме в сърцата техните мечти.
Отваряме душата си за нашто детство,
за миналото що ли рониме сълзи.
Понякога държим се ний по детски,
ревниво гледаме на техните игри.
Увлечени от бурното ни ежедневие,
не виждаме в техните сърца сълзи.
Въпроси често неудобни ни задават,
причина търсим отговор да не дадем.
Убягват бързо те от нашите обятия.

По пътя наш не ще ги поведем.
По нови пътища вървят те днеска,
те искат тях да разберем.
Не - това не е гротеска,
любов в душите нека им дадем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...