Nov 23, 2008, 8:50 AM

Детството

  Poetry » Civic
928 0 4

ДЕТСТВОТО

 


Живота с децата изживяваме по детски.
Приемаме в сърцата техните мечти.
Отваряме душата си за нашто детство,
за миналото що ли рониме сълзи.
Понякога държим се ний по детски,
ревниво гледаме на техните игри.
Увлечени от бурното ни ежедневие,
не виждаме в техните сърца сълзи.
Въпроси често неудобни ни задават,
причина търсим отговор да не дадем.
Убягват бързо те от нашите обятия.

По пътя наш не ще ги поведем.
По нови пътища вървят те днеска,
те искат тях да разберем.
Не - това не е гротеска,
любов в душите нека им дадем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...