Девета надежда
Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен,
в някакъв купол от студ и от мрак.
Трепва сърцето ми - тупнал е кестен
и тишина възцарява се пак.
Тихо край портата странникът бърза,
ехото стъпките сякаш рои.
Вятър, накриво за крушата вързан,
капки дъждовни брои ли, брои.
Есен лилавите астри подрежда,
идва ноември, усмивки държи.
Котките пазят девета надежда –
циганско лято и пъстри лъжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
