27.12.2023 г., 19:16

Деветте кладенци на Мъдростта

511 2 6



От 9 кладенци мъдрост копая,
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...

Първият дъно от камък оголи,
напразно го бих с чело да разбия
тази Бастилия от минерали и соли,
а после изплюх се на таз' орисия

Втори подхванах, открих златна жила,
отде ме разбраха, дойдоха борчета,
усетих въздействието на физическа сила
и втори път плюх си със яд на късмета.

И с третия опит отново, уви,
не стигнах, където бе моята цел -
Пробих със упорство ред планини
и ето ви... влаков тунел...

Четвъртият път започнах със злоба,
но още в началото дойдоха едни
и казаха - Браво, готов е и гробът
на всички надежди и всички мечти -

Разбрах ги отлично и почнах отново
с лопатата крива, но в права посока,
но бързо, уви, наводни ми се ровът
от буйни води дошли издълбоко...

Във шестия опит започнах с наука -
Изследвах и почвата,  пуснах и радар,
но пак на карък бях дарен с несполука,
изхвърлиха в дупката... токсичен товар...

За седмата зареден със амбиция
избрах тиха зона далеч във балкана,
но ето, пристигна бързо полиция -
Било еко-парк и пак гризнах банана...

Осмицата, казах си, ще е на кадем!
Издълбах я със нокти... импровизация...
Обаче се сблъсках с Ужасен проблем -
Пробивът ми бе... в канализация...

Деветата, дадох си клетва три пъти,
ще е Последната за тази мъдрост,
с която, решен бях,  ще пълна ума ви,
и почнах да ровя със ярост и дързост.

Та ето, от нея е мойта награда,
но питате вие - Какво там открих?...
Нормално, накрая достигнах и ада,
а кой е по-мъдър от дявола в стих?...
*****
Логичният извод - Сам Бог не успя!
Деветата дупка е деветият кръг -
Глухи сме, хора, за мъдростта,
и краят тук... не може да е друг...

24.12.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...