Девойчиците смъкват се на плаж
ДЕВОЙЧИЦИТЕ СМЪКВАТ СЕ НА ПЛАЖ
... когато почне слънцето да жули – а то с това натрупа трудов стаж,
девойчици по чехли със пискюли се смъкват пак на варненския плаж,
в торбичките си носят плажно масло, червило и шишичка със вода,
а аз край тях изглеждам тъй ужасно! – със моята разчорлена брада,
постилат те хавлийките – и сядат, по-белички от масленки със крем,
и – да ме вземат дяволите в Ада! – но с тях съм като в Райския Едем,
те смъкват фиби, шноли, диадеми – все низ аксесоари за коси! –
защо не слезе Господ да ме вземе? – от гледката поне да ме спаси,
по пясъка вървят като Богини – безброй Богини! – сякаш на парад,
и бризът с "Менует" на Бокерини ме връща във един изгубен свят,
там, дето преди век бях млад и силен! – и мои бяха сините вълни,
и още не ухаех на босилек в съня на влюбени във мен Жени,
доде една със сари се притули, зове ме другата: – На абордаж! –
през моя сън по чехли със пискюли девойчиците смъкват се на плаж.
22 юний 2019 г.
гр. Варна, 18, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
!