Девойката с драконовото тату
Отдавна имам брачно паспарту,
улегнал съм като надгробна плоча,
но срещна ли девойката с тату
като вулкан пред водопад клокоча.
Ту да я следваш като улав, ту
да пропилееш миг без нея свише.
И слънцето оранжево тату
по облачната гръд ревниво пише.
По-бърз и от свръхзвуков руски "Ту"
в черешата кълвачът свърна лани
и ствола й нашари със тату,
а тя отрони плод. И го нахрани.
Бих вдигнал Тадж Махал на Тамбукту
девойката веднъж, ако поиска
за да съзра безсънното тату,
потрепнало под лятната й ризка.
А тя не ще. И влакът с: ту-ту-туу
навярно надалеч ще я помами.
Но драконът от нейното тату
езиче ще изплезва във съня ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
