1.04.2019 г., 0:20 ч.

Деволюция 

  Поезия » Любовна, Епиграми
670 0 1

Когато вече мастилото

безумно течащо във мене

запуши всяка артерия

наскоро едва отпушвана -

 

потичат рисунки пещерни

без съзнание, без спомен, по навик

на жълти кръгове някакви

без пастели, без листове, по стените.

 

© Аделина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??