Усещам, че те разочаровам по някакъв начин
и нещата не вървят добре между нас,
направим ли нова крачка - нещо ожесточено ни тласка назад.

Дните се нижат един след друг,
a нещата се объркват с всяка изминала секунда. 
Съдбата стои и ни се смее с ирония,  
и сякаш нарочно разваля постигнатото до тук.

Аз седя и гледам как светът ми се разпада,
как всичко, на което държа, се заменя от неща без стойност,
как спомените изчезват и на тяхно място се появява самотата, болката и страданието,
как те губя,
как сърцето ми се разбива на парчета
и не намирам начин да го събера отново,
защото то е потънало в една бездна - дълбока и тиха, от която няма спасение.
Дали някой ден нещата ще се оправят?
Дали аз и ти ще можем да бъдем отново заедно?
Дали ще имаме сила да се изправим и да продължим напред...

Ще има ли кой да дойде и да ме измъкне от ада, в който се стопи душата ми,
от бездната, която погълна сърцето ми и замъгли мислите ми...