23.08.2007 г., 23:01

Диаболично

718 0 6

Диаболично

Боли ме! От думите казани.
Усещам аз болка и страх.
И чувствам се някак белязана,
че нося в сърцето си грях.


И чувствам се жалка, нищожна,
по-ниска от тревата дори.
Ах, как искам да бъда безбожна
и огън в мен да гори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бина Влади Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес те чета подробно и се наслаждавам на остроумния ти стих.
    Определено ми харесваш!!!
  • Хубаво е Бина!
  • Ех, мила Бина, много ме вълнува всеки твой стих, добре ,че всичко вече е отминало , но този прекрасен стих напомня и за тъгата в живота ни. Целувам , те Бина с обич.
  • спокойно- този стих е писан преди 9 години- всичко е изживяно
  • Много хубав стих.Опитай се да се вгледаш във себе си и да си повярваш.Защо пък нищожна?Нищожен човек не може да създаде нещо толкова хубаво.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...