Здравей, слънчице несравнимо, пак с теб пия кафето си студено и пуша цигарка блажено.
Прости ми, че се усмихвам ненадейно, но мисля си за едно момиче съвършено.
Слънцето попита ме веднага! "Коя е тя?"
И аз започнах да му разказвам за теб на мига.
Тя ли? Та тя е съвършеността.
Тя притежава божествена красота.
Очите и са осмото чудо на света и имат цвят на пролетна гора.
Косата и топла, мека и красива, като, че ли божествен полъх те обвива.
А нейната снага е снага само за греховни дела.
Слънцето прекъсна ме навъсило уста.
Защо гледаш само опаковката сега.
Със задоволство казах: "Нека продължа!"
Аз не се плених от външността, а от същността на ангелчето от съня.
Макар и бродил много по света, не съм срещал по-умна жена.
Тя е надарена с вътрешна красота. Благородността е част от нейната душа.
Честна, горда и добра е извисена като птица жар.
Макар, че познава слабостта и пошлостта, тя е силна жена и вярвам, че ще покори света.
Критична е към себе си и околността, но не мисля, че лошо е това.
Прекалено мисли за завоя на събитията на повечето неща,
но ще разбере, че тревожи се излишно за това.
И все пак! Това е тя! Съвършеността!
© Красимир Цуцов Всички права запазени