Диалог (сонетен диптих)
Диалог
Животът е като стълба на кокошарник – къс и осран.
Есхил
І
Опърпан просяк каза на лихварин:
"Какво като си толкова богат?!
Да не живееш вечно, в благодат?
И ти ще пукнеш, както всички твари."
Лихварят рече: "Аз съм господар и
хаджия съм, в охолство и разврат
живея, и пилея по хазарт...
Живецът в мене в пещ искрица жар е –
ще светне някой ден за сетен път.
Умира всеки, който е роден.
Да, тленна е блажената ми плът.
Ала помни изрично ти от мен:
богатите един път само мрат –
беднякът мре вторично. Всеки ден..."
ІІ
Хаджи – клошарят рече – разбери,
богатството и твоята поквара
за вечни мъки в ада ще те вкарат.
Не ще да се откупиш там с пари!
В казáните с горещ катран и сяра
душата ти сред жегата ще ври.
Смъртта за мене радост е дори.
Готов съм да умра, щом в рая вярвам...
Имането, от бедните що сбра,
лула тютюн не чини! Таз парà,
умреш ли, ще остане тука, всуе…
От мъртвите да дойде даже Лазар*
за адските неволи да разказва,
ти с тежкия си слух**, не ще го чуеш.
--------------------------------------------------
* - Притча за богаташа и бедния Лазар (Лука 16 19:31)
** - „Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля". (Мат. 13:15)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
