диАлог
Ти зададе, наум, своя въпрос,
и от Господа отговор чакаш.
Бягаш от думите, вирнала нос.
Всичко знаеш, но друго е сякаш
второто име на първата скръб
дето я криеш, за лек и отрова,
в пълния с тишина скъсан джоб,
Него ще кърпиш, явно, отново.
Имаш игла и ти трябва конец?
С колко кръпки би се съшила
за плътта, подарена от твоя отец?
…
Нищо, даром, не давам насила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
