Mar 17, 2018, 3:31 PM  

диАлог

2.6K 10 22

Ти зададе, наум, своя въпрос,

и от Господа отговор чакаш.

Бягаш от думите, вирнала нос.

Всичко знаеш, но друго е сякаш

 

второто име на първата скръб

дето я криеш, за лек и отрова,

в пълния с тишина скъсан джоб,

Него ще кърпиш, явно, отново.

 

Имаш игла и ти трябва конец?

С колко кръпки би се съшила

за плътта, подарена от твоя отец?

Нищо, даром, не давам насила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безжичен, Благодаря!
  • Произведението е старо и тук ме доведоха коментарите на автора и Майстора. Тук явно става въпрос не за правописна, а клавиатурна грешка, както аз разбирам. Но това ме наведе на други грешки от ужасяващо естество: например написването (някой би ме поправил - "изписването", но аз тотално не приемам русизмите, тъй като ние сме ги учили на език и граматика) на имена с латински букви, а текстът е на български, с български букви. Но да не спамя. Ще пиша отделно за това. За стихотворението - харесва ми, но авторът има много по-добри, отлични неща, и не едно!
  • Майсторе, размислите за заглавието са точни. "А" е символ на безкрайното начало, което върти в кръг ежедневието. Ще редактирам правописната грешка. Благодаря!
  • ,,насила,, е слято, когато означава ,,насилствено", "принудително". Защо заглавието е написано така? Какъв смисъл се влага?: ,,ди,, (би) е 2, а от гръцкото ,,логос,, - дума, мисъл, наука. Размяна на думи между двама се получава. ,,Две имена" ли е паралелната семантика, която трябва да се вложи? От ,,логин", "лого""- име от английски.
  • 🍀Жени, Благодаря! Има и такива дни...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...