Диалог
Д И А Л О Г
Като смерч музата изправи ми се насреща,
в съзнанието ми се изръси,главата ми изтрещя,
на душата ми и стана непоносимо горещо,
изневиделица поела огромният "нежен" товар.
Пак ме поведе по тесни,стръмни,криви пътеки
с бодлив храсталак от двете страни,
мерджелее се в ниското гората с вековни дървета,
лъщи пред мен предизвикателството на високи,отвесни скали.
Ти си най-откачената,побъркана,луда...
-Момко,усещам,че тебе май те е страх,
а колко напористо желаеше чудо след чудо,
да твориш пред любимата със любов и със страст.
Колко пъти,забрави ли,как ти правих услуги,
заобикаляйки заедно с теб поетичните правила,
измисляйки някакви твои,собствени,други
на светлинни години от поетичен стандарт?-
Прощавай,така е,с тебе доста май си приличаме,
виждаме всичко в друга,някаква светлина,
която ни орисва с магично,съдбовно привличане,
даряващо със синергия симбиозата на нестандартния наш свят.
12.03.2025г.гр.Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кръстев Всички права запазени