Диалог

               Д И А Л О Г 

Като смерч музата изправи ми се насреща,

в съзнанието ми се изръси,главата ми изтрещя,

на душата ми и стана непоносимо горещо,

изневиделица поела огромният "нежен" товар.

Пак ме поведе по тесни,стръмни,криви пътеки

с бодлив храсталак от двете страни,

мерджелее се в ниското гората с вековни дървета,

лъщи пред мен предизвикателството на високи,отвесни скали.

Ти си най-откачената,побъркана,луда...

-Момко,усещам,че тебе май те е страх,

а колко напористо желаеше чудо след чудо,

да твориш пред любимата със любов и със страст.

Колко пъти,забрави ли,как ти правих услуги,

заобикаляйки заедно с теб поетичните правила,

измисляйки някакви твои,собствени,други

на светлинни години от поетичен стандарт?-

Прощавай,така е,с тебе доста май си приличаме,

виждаме всичко в друга,някаква светлина,

която ни орисва с магично,съдбовно привличане,

даряващо със синергия симбиозата на нестандартния наш свят.

12.03.2025г.гр.Свищов