Диалог
Страхувам се, Любов, от старостта.
Не съм готова никак да я срещна.
Живее в огледалото ми тя
и хили се на всяка наша среща.
- Виж, нова бръчка имаш тук, и тук!
Очите ти са счупени витрини.
В дъгите на устата на куцук
керванът на годините е минал...
Закривам си лицето със ръце.
Ощипвам се, дано да се събудя,
и пак съм си предишното хлапе -
свободно, цветно като пеперуда.
Съседските череши пак крада
с тайфата от квартални диванета,
а после за награда у дома
ми гонят всички пакости с крошета...
.........................................
С тиктакащи стрелки реалността
ме дърпа към последната ми гара.
Да бяха тук очите ти сега,
на огледало нямала бих вяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
