Диалог
Страхувам се, Любов, от старостта.
Не съм готова никак да я срещна.
Живее в огледалото ми тя
и хили се на всяка наша среща.
- Виж, нова бръчка имаш тук, и тук!
Очите ти са счупени витрини.
В дъгите на устата на куцук
керванът на годините е минал...
Закривам си лицето със ръце.
Ощипвам се, дано да се събудя,
и пак съм си предишното хлапе -
свободно, цветно като пеперуда.
Съседските череши пак крада
с тайфата от квартални диванета,
а после за награда у дома
ми гонят всички пакости с крошета...
.........................................
С тиктакащи стрелки реалността
ме дърпа към последната ми гара.
Да бяха тук очите ти сега,
на огледало нямала бих вяра.
© Гергана Иванова All rights reserved.
