agferdousi65 (Асенчо Грудев)
654 1636
9.04.2022 г., 22:22 ч.  

Диалог на последнебието ( дует ) 

  Поезия » Друга
612 1 3

Inara ( Ирина Радионова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )

 

INARA:

 

Ще ме чуеш ли в острия полъх на пролетна песен,

прозвучала в студеното утро на птичка от камък?

Ще ме спомниш ли в тихите стъпки на златната есен

изгасила цвета на косите ми с пепелен пламък?

 

AG FERDOUSI:

 

Аз те чувам дори в тишината и в мрака те чувствам,

и в безслънчеви дни във душата ми чудно изгряваш,

и от тъжните спомени чиста надежда ще вкусвам,

че с разцъфваща пролет отново се ти възкресяваш!

 

INARA:

 

Но е вярата тънка, любов... и се къса без време

като риза от нежна коприна, и носи тегло!

Не попита за лятото - има ли лято във мене...

И за зима не питаш, а тя ми е често легло!

 

AG FERDOUSI:

 

И без вяра, не може! Животът е празен без нея!

Ти прозираш през броня от обич и знам, че ще бъдем!

И не питам за лято, за зима, защото копнея

и съзирам житата узрели по пътя оскъден!

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 🙂
  • И на мен това последнебие ми завърза езика, както и пепелният пламък. Когато има пламък, има жар, която се превръща в пепел като изгасне и изгори.
    може да ме обвиниш, че нямам поетична мисъл. Нямам, откакто прочетох и на един поет за "разбитите му сърца" (не е АсенчоГрудев).
  • последнебието ми завърза езика
    "изгасила цветя на косите ми в пепел от пламък?"
    изгасила цвета на косите ми с пепелен пламък- нещо между синьосиво и патладжаненотурунджаво "Истината не е монологична, а диалогична."
Предложения
: ??:??