Диалог на последнебието ( дует )
Inara ( Ирина Радионова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
INARA:
Ще ме чуеш ли в острия полъх на пролетна песен,
прозвучала в студеното утро на птичка от камък?
Ще ме спомниш ли в тихите стъпки на златната есен
изгасила цвета на косите ми с пепелен пламък?
AG FERDOUSI:
Аз те чувам дори в тишината и в мрака те чувствам,
и в безслънчеви дни във душата ми чудно изгряваш,
и от тъжните спомени чиста надежда ще вкусвам,
че с разцъфваща пролет отново се ти възкресяваш!
INARA:
Но е вярата тънка, любов... и се къса без време
като риза от нежна коприна, и носи тегло!
Не попита за лятото - има ли лято във мене...
И за зима не питаш, а тя ми е често легло!
AG FERDOUSI:
И без вяра, не може! Животът е празен без нея!
Ти прозираш през броня от обич и знам, че ще бъдем!
И не питам за лято, за зима, защото копнея
и съзирам житата узрели по пътя оскъден!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
"Истината не е монологична, а диалогична."