Диалог с детето в нас
Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още...
плачеше нощем самотно във мрака,
беше за всички ти много различно,
белязано страшно от участ - разплата.
Искаше силно да бъдеш прието -
да даваш, да вземаш любовна омая.
Питаше всеки защо е превзета
душата красива от грозна премяна.
Растеше. А вътре във тебе гореше
желание силно - да бъдеш, да можеш.
Да стигнеш само до свръх-световете,
себе си дръзко до край да докажеш.
Сега усмири се! Заспи в тишината!
Душата, намерила брод към Всемира,
спокойно очакваща свята отплата,
в хармония нежна съня аранжира."
Земята утихна. Усмихна се мрака.
Луната красиво преля във небето.
Душата щастлива от радост заплака,
събрала в едно... жената с детето.
СТИХ-РАЗГОВОР С ДЕТЕТО ВЪТРЕ В НАС. ТО ЧЕСТО ЖЕЛАЕ ДА ПОГОВОРИМ. НЕКА СЕ НАУЧИ ДА ГО ЧУВАМЕ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
