Диалог с детето в нас

Jul 26, 2014, 2:53 PM 2014-07-26T16:42:20+03:00

Poetry » Phylosophy

506 0 3

Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още...
плачеше нощем самотно във мрака,
беше за всички ти много различно,
белязано страшно от участ - разплата.
Искаше силно да бъдеш прието -
да даваш, да вземаш любовна омая.
Питаше всеки защо е превзета
душата красива от грозна премяна.
Растеше. А вътре във тебе гореше
желание силно - да бъдеш, да можеш.
Да стигнеш само до свръх-световете,
себе си дръзко до край да докажеш.
Сега усмири се! Заспи в тишината!
Душата, намерила брод към Всемира,
спокойно очакваща свята отплата,
в хармония нежна съня аранжира."

Земята утихна. Усмихна се мрака.
Луната красиво преля във небето.
Душата щастлива от радост заплака,
събрала в едно... жената с детето.

СТИХ-РАЗГОВОР С ДЕТЕТО ВЪТРЕ В НАС. ТО ЧЕСТО ЖЕЛАЕ ДА ПОГОВОРИМ. НЕКА СЕ НАУЧИ ДА ГО ЧУВАМЕ!

Author has locked rating.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aap (Ангел)

2014-07-28T18:59:21+03:00

Споделям Дивиза ти НЕКА!!!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2014-07-27T19:59:32+03:00

Благодаря ти, Боряна!
Думите ти са истински! Стиха верен!
Аз също изповядвам това верую и благодаря на Бог, иначе да съм се сринала!
Brezar111 (Людмил Нешев)

2014-07-26T22:11:30+03:00

Така е, Танечка. Не съм сигурен, че е възможно винаги да държа отворени сетивата си за детето в мен, но опитвам. И знаеш, ли - понякога успявам да го чуя. Тогава се усещам, сякаш по-добър, мек и може би мъничко по-мъдър...