16.08.2010 г., 10:12 ч.

Диалог (сърце и ум) 

  Поезия » Философска
1402 0 9

- Любов?! - Това е чудо! - тъй   сърце ми рече.

- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!

 

- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,

и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!

И разбитите илюзии помни,

не са чак толкова далечни тези тъжни дни,

когато викаше: Защо живея?!

 И да обичам и да вярвам повече не смея! 

 

Не слушай повече сърцето, жално милостиво,

ще страдаш пак, кръвта ти бавно ще изстива.

 

- Но без любов животът е пустиня (сърце ми рече жално)

- Ха! А чувства чужди? - Те са просто милостиня!

 

Какво?! Обичаш, радваш се, живееш,

дишаш с пълни дробове,

но после - мрак! А спомените като пресни гробове

измъчват те, разкъсват те, душат те нощем.

Това ли искаш ти?! - Да страдаш още?!!!

 

Помни,  Любов е сладостна забрава,

Илюзия, Химера! - Но събуждането бавно, страшно става...

Сърцето ти кърви разкъсано, погазено и наранено,

ограбено жестоко и опустошено!

 

Мълчи, сърце! - Живей спокойно, кротко ти.

Какво като ги няма ни илюзии,  въздушни кули и мечти?!

© Марина Късметлийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Скъпа моя, страхотно е! Обичам те!
  • Радвам се, че прочетох - много оригинално и вярно!
    !Привет!
  • Много оргинално!!!
    Поздрави!!!
  • Е, то е ясно - сърцето винаги печели. Защото играе мръсно.
    Поздравления за засегнатата тема и стиха ти.
  • Добър вечер,Марина!Много добра идея на стиха и неверочтно изпълнение-от мен ОТЛИЧЕН!Странно,замисляла съм се неведнъж,защо сме по-склонни да простим грешки,допуснати от сърцето,а относно разума сме доста по-строги и безкомпромисни дори... но това е друга тема на разговор.Може би ще имам честта да разискам някога с теб:Красива нощ от мен
  • Дилемата е: "Мисли с разум, за да не пострада сърцето."!!!
    Диалог между двата опонента - сърцето говори едно, но се слуша разума!!!
  • Колко сполучлво си го написала.В момента съм на същата вълна,сякаш ,че за мен си го писала.Разминаването между разум и сърце е нещо страшно.
    Много,много ми хареса.
  • Много актуално и познато състояние. Докосна ме! Благодаря за хубавия стих!
  • "- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!" :D познато
Предложения
: ??:??