Диалог (сърце и ум)
- Любов?! - Това е чудо! - тъй сърце ми рече.
- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!
- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,
и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!
И разбитите илюзии помни,
не са чак толкова далечни тези тъжни дни,
когато викаше: Защо живея?!
И да обичам и да вярвам повече не смея!
Не слушай повече сърцето, жално милостиво,
ще страдаш пак, кръвта ти бавно ще изстива.
- Но без любов животът е пустиня (сърце ми рече жално)
- Ха! А чувства чужди? - Те са просто милостиня!
Какво?! Обичаш, радваш се, живееш,
дишаш с пълни дробове,
но после - мрак! А спомените като пресни гробове
измъчват те, разкъсват те, душат те нощем.
Това ли искаш ти?! - Да страдаш още?!!!
Помни, Любов е сладостна забрава,
Илюзия, Химера! - Но събуждането бавно, страшно става...
Сърцето ти кърви разкъсано, погазено и наранено,
ограбено жестоко и опустошено!
Мълчи, сърце! - Живей спокойно, кротко ти.
Какво като ги няма ни илюзии, въздушни кули и мечти?!
© Марина Късметлийска All rights reserved.
!Привет!
