Дидактично
Когато нямаш нищо
и си сам -
към покрива
дори недей поглежда.
Спасение
недей да търсиш там,
а си отгледай -
в шепичка -
Надежда.
Когато бродиш
в шумния рояк,
за всекиго -
невидим и безличен,
а си оставаш
сбъркан особняк -
помни,
че още
можеш да обичаш.
Когато те препъват -
не ругай.
И не търси
от сития утеха.
Прости на всеки.
И му пожелай -
Душа -
под нокът -
китка белодреха.
Когато нямаш
хляб дори -
без срам -
с житейската си
простичка дилема -
Разпятието си спомни.
И сам
Страданието
превърни в Поема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
